За машините и хората
"Правим летърпрес, топъл печат, преге, ризограф, ситопечат", реди новоизлюпеният инстаграм на Inkpression. Спечелени сме още на първата техника, суперрядка у нас, затова бързо хващаме дирята на мастилото към един двор с много котки на булевард Сливница, за да видим как се случват нещата в това студио за дизайн и печат и тук ли ще идваме вече за визитки."Хората още не знаят, че съществуваме" е реплика, която ще чуем много пъти в следващите час-два. Идва от Янко Джаров – не просто наш гид из коридорите на Inkpression, но и мечтателят, и, както скоро ще се уверим, мускулите зад всичко тук. Всеки път, щом някой непознат почука на вратата с поръчка, той продължава да се изненадва. Защо ли? Вместо да впрягат сили първо да се популяризират онлайн, Inkpression тихомълком съществуват от няколко години, изцяло вглъбени в самоусъвършенстването си и в проекти, които могат реално да се докоснат с ръка.И така до скоро, когато телефонът звъни, а в другия край на линията от хартии Europapier любопитстват: "Само вие в България купувате от дебелите ни картони – кажете какво ги правите, защото и други искат да видят какво може да се постигне с тях". Inkpression бързо подават букет съвършени визитки в най-различни сложни техники от портфолиото си, а отсреща още по-бързо се чува: "Да направим събитие заедно, хората трябва да пипнат това!". В Генератор на 12 юни е, когато печатарите най-после излизат на светло и показват какви магии владеят – чрез изцяло свои или отпечатани при тях проекти на дизайнера Макс Пирски и студиата Four Plus и Marka, които ще ви накарат да сънувате релефни букви, 3D картички и изящни детайли от цветно фолио.Да се срещнете на събитието обаче вече е късно. "Чудехме се, като никой не ни е чувал, дали ще съберем и 40 човека, а за отрицателно време препълнихме залата с над 200 записали се", радва се Янко и ни връща десетилетие назад в историята си. Още през 2010 с Илко Илиев – фрийрънър, каскадьор и близък негов приятел, правят Astro Kit – студио предимно за видео. И досега Илко цепи времето си между екстремния спорт и екстремното снимане, докато Янко е завил в по-графична посока. Докато учи и практикува дизайн и брандинг тук и в Италия, опознава отблизо процеса на печатане и разбира, че не е досадно задължение, създаващо само главоболия на дизайнерите. Той е врата към един истински интересен свят и отчасти отмиращ занаят, който заслужава своя ренесанс."Имам сериозно влечение към машините" е признанието, за което и сами се сещаме, докато кръжим между офиса и складовите помещения на Inkpression, вече пълни догоре с техника, някоя в пъти по-стара от операторите си. Всичко започва през 2015 с идеята за малко студио с печатница, което да може да извежда проектите от А до Я – от проучване, концепция, стратегия и цялостен дизайн до производство на място, ръководено от една и съща ръка, за да няма и капка компромис в изпълнението. Планът се ражда първо като дипломна работа на Янко в Милано, а после и на практика в София, където сега за всичко помагат още две дизайнерки, Роси и Мартина.И като казваме всичко, имаме предвид всичко. Докато ние обикаляме, Роси например разглабя ризограф, за да поправи малък дефект, който е забелязала в работата му. "Това си е практика", обяснява Янко. Някои от машините тук са редки у нас и, освен че тримата често се учат сами как да ги ползват, при неизправност се налага да им станат и механици. "Ссс-крр-сс", започва приятнострашно да шуми един особено красив и ретро Original Heidelberg, създаден през 1965 и дошъл тук от Полша. Той е може би единственият гигант в България, на когото да поръчате висок печат, наричан още летърпрес – стара техника за постигане на релеф, умряла с появата на офсета, но започнала да се възражда заради занаятчийската си аура. "Не е мръднала и ще ни надживее", гледа машината с гордост Янко, а после ни води при друга, с 15 години по-стара, която припява "скръц-фиууу", докато вади безкомпромисен топъл печат изпод подобрен от предния ѝ стопанин корпус – честа практика при тези наистина безсмъртни чудовища.
