Зад всеки коктейл стои по една история
Както много неща в историята родното място на коктейла и до днес е обект на спорове. Лондон, от една страна, Ню Йорк, от друга, претендират за пионерството. Въпреки че първото писмено споменаване на думата „коктейл“ се появява в лондонския The Morning Post and Gazetteer през 1798, а в нюйоркски вестник едва през 1806, няма еднозначно доказателство, че именно такава е била хронологията на самата му поява. Независимо дали лондончанин или нюйоркчанин е бил първият така добър човек, на когото хрумва идеята да смесва напитки, проследяваме историята на три класически рецепти. Наздраве за лятото!
Приготвя се от 60 мл бърбън, 25 мл червен вермут, 3-4 капки битер ангостура, лед и червена коктейлна вишна. Според легендата този превърнал се в класика коктейл е сервиран за пръв път в клуб Манхатън в Ню Йорк в началото на 70-те по време на банкет в чест на кандидата за президент Самуел Тилдън, организиран от майката на Уинстън Чърчил, лейди Рандолф Чърчил. Местният барман Иън Маршал изведнъж осъзнал, че напитките не се харесват кой знае колко на знатните гости, и решил да спаси положението със зрелищен план Б. Той включвал импровизирано забъркване на съвсем нова напитка пред погледите на всички и гръмогласното є обявяване за нещо съвършено ново и нечувано. Коктейлът се оказал толкова популярен, че много скоро след въпросната вечер се разпространил извън клуба и завзел всички барове в Ню Йорк.
Типично летният коктейл от 50 мл джин, 150 мл тоник, лед и резен лимон, който сме свикнали да забъркваме дори на плажа, някога е възникнал като лекарство. През 1700 шотландският лекар Джордж Клегорн открил, че хининът може да лекува малария. Към 1800 британските войници, базирани в Индия, регулярно пиели джин (това е била най-достъпната им по онова време и географска ширина напитка) и тоник, за да получат дневната си доза хинин (активната съставка в тоника), като по този начин се предпазват от малария. „Напитката Джин & Тоник спаси живота и умовете на англичаните повече от всички лекари в Империята“, казва веднъж дори Уинстън Чърчил.
Подобно на много други коктейли, произходът на тази освежаваща напитка е загубен в историята. Легендата твърди, че някъде около 1500 сър Франсис Дрейк акостирал в Хавана, за да ограби града, но нашествието се оказало неуспешно. Екипажът му бил покосен от дизентерия и скорбут. Известно било, че местните южноамерикански индианци имат лекарства за много болести, така че малка група от хората на Дрейк слязла на брега в Куба и се върнала със съставки за лекарство (ето ви отново спасителното свойство на коктейла). Те до някаква степен били 50 мл бял ром, 100 мл сода, 15 мл захарен сироп, лайм, мента и натрошен лед.