Всеки знае кой е Дейвид Линч. Или поне всеки си мисли, че знае. За по-голямата част от хората, родени тук в края на 70-те и началото на 80-те, той е човекът зад най-страшния сериал от тяхното детство. Защото телевизионният преход тогава бе не по-малко шокиращ от случващия се в държавата социално-политически преход – хората бяха запратени най-безцеремонно от клишетата на Шака Зулу и Робинята Изаура в особено притеснителните дебри на горите край Туин Пийкс, един малък град, в който никой не е невинен и няма нищо нормално. Други плюят на сериала и заявяват, че най-великите достижения на Линч са Изгубената магистрала и Мълхоланд Драйв. Истината обаче е, че Линч е по-голям от филмите си – той е велик както с бунтовната си прическа, така и с дълбоките познания относно трансцедентална медитация, а също така и с рисунките, дизайна и, не на последно място – музиката си. През годините допринася с това-онова за работите на чудесни композитори като Анджело Бадаламенти, Джоуслин Монтгомъри, Джон Неф и полския пианист Марек Зебровски, но сега е моментът, в който можем да видим точно на какво е способен.
От архива
На davidlynch.com ще откриете The Twin Peaks Archive – общо 84 инструментални композиции, които или са вариации на основните теми от сериала и пълнометражния филм Туин Пийкс: Огън, следвай ме, или са неиздавани парчета, които звучат в сериите. Това е и важна препратка към съвместната работа на Дейвид Линч и Анджело Бадаламенти, които успяват да създадат адски въздействаща джаз/ембиънт подложка за наглед обикновените, но всъщност диаболично необикновени случки в малкия град Туин Пийкс. Можете да чуете почти всичко от The Twin Peaks Archive на сайта, както и да закупите отделни части или целия албум в mp3 или Apple Lossless файлове. Общата атмосфера е много есенна, точно за момента.
Време е
Някои биха казали, че се е забавил с издаването на първия си соло албум, но във вселената на Линч времето едва ли е от значение. Както подсказваха излезлите преди месеци дигитални сингли I Know и Good Day Today, Дейвид е решил да прави точно каквото му харесва, без ясна идея за комерсиалните тенденции на момента, а и без изобщо да му пука за тях. Дебютът му Crazy Clown Time е нестандартна амалгама от мрачна електроника, меланхолични (и моделирани с всевъзможни ефекти) вокали и новаторския китарен подход на Линч. Финалният резултат той нарича модерен блус, а ние бихме определили просто като странна нощна музика, която много му подхожда. Албумът вече е достъпен в дигитален формат през davidlynch.com, както и в суперлуксозна кутия с всякакви бонуси за истински обсебените му последователи.
