Чувствто е страхотно, особено когато виждам романа в книжарниците по летищата и в ръцете на хората преди да се качат в самолета. Не ми беше особено трудно да започна нова книга. Всъщност се почувствах доста освободен. Помислих си, че отсега нататък мога да пиша каквото си искам.
Хареса ли ви холандския филм, базиран на Вечерята? И вярно ли е, че Кейт Бланшет ще режисира нова американска версия?
Опасявам се, че един писател не може да прецени много добре филма, направен по книгата му. Натрапват ти се някои неща, които вече знаеш, а от друга страна ти липсват сцени, които са ти скъпи. По-добре прочетете книгата – така съветвам на майтап хората, които вече са гледали филма. За Кейт Бланшет е вярно и филмът вече се прави.
Кой е най-лошият сценарий за развоя на една семейна вечеря за вас? Синът ви да не откъсва поглед от смартфона си?
Най-лошият сценарий за мен е когато хората на вечерята не осъзнават, че е дошло време да си ходят. Дори бих започнал да гледам своя смартфон от време на време, за да ги насърча в правилната посока.
Ако не знаехме нищо за Вила с басейн, как бихте ни я представили? Това е една история за…
… един доктор, на който му е писнало от неговата професия. Той има пациент, който е известен актьор и сега е мъртъв. Дали става дума за медицинска грешка, или докторът е действал с умисъл?
Героят ви е циничен доктор в циничен свят. Вие вярвате ли на вашия личен лекар?
Имам му доверие като на човешко същество, но мисля, че в името на собствената ви безопасност, трябва винаги да се съмнявате в диагнозите, които ви поставя вашият лекар.
В книгите си изобличавате моралния крах на семейството от средната класа. Какво ви кара да изследвате тази тема, защо ви е интересна?
В някакъв смисъл и аз съм част от тази средна класа. Това е свят, който познавам доста добре и ми е любопитно по какъв начин се променят моралните ни ценности, когато ние или някой от нашето семейство сме застрашени отвън. Как действа инстинктът ни да се защитим, дали вярваме в правораздавателната система, или по-скоро бихме прибегнали до саморазправа, както са правили главите на семействата преди един век. А в някои култури все още го правят.
Пътувал сте много, живял сте в Мароко, Финландия, Барселона. Помага ли смяната на местата на писането ви?
Помага за това да се дистанцираш – както от мястото, където си роден, така и от собственото си минало. Твоето ревниво пазено минало на човек от средната класа – бих подчертал.
Един от героите ви във Вила с басейн вярва, че някои хора се раждат престъпници. Вие как мислите, дали “престъпен ум” е биологична диагноза?
Ще отидем твърде далеч, ако кажем, че има родени престъпници, но понякога хората с криминални прояви имат някои общи мозъчни характеристики. Това е опасна тема, защото не всеки с тези характеристики задължително ще стане престъпник. Аз, например, станах писател.
Вечерята е вдъхновена от реален случай на убийство. Но когато четем за убиеца в книга, сякаш не го съдим така сурово, както ако прочетем за това във вестника.
О, да, особено когато имаме възможност да го опознаваме все по-добре и по-добре в протежение на хиляди страници. Вестникарските новини са като анекдот, докато романът може да ни помогне да разберем мотивите. Никой не изхвърля през прозореца Престъпление и наказание, защото Разколников е убиец, но в истинския живот ще помислим два пъти преди да пуснем такъв човек в къщата си.
Има ли реални събития и във Вила с басейн?
Не така конкретни, но може да се каже. Докато пишех книгата си мислех за Роман Полански и причината той да бъде арестуван преди няколко години, защото е съблазнил 13-годишно момиче през 70-те в Холивуд.
Спомняте ли си първата писана история, която силно ви е завладяла?
Има един разказ на Чехов (не мога да си спомня заглавието), в който семеен доктор е изложен на присмех от страна на артистичните приятели на съпругата му. След като съм го чел много пъти преди 40 години, започнах да си мисля, че един ден бих могъл да напиша такава история. И това е Вила с басейн.
Казвате, че пишете на лаптоп, излегнат на дивана – звучи като почивка. Кoлко трудно или приятно е писането за вас? И използвате ли често клавиша delete?
Пиша в същата поза, в която обикновено чета. И двете би трябвало да са приятни, но писането понякога е трудно. Разсъждавал съм, че ако пиша седнал до масата, ще ми е доста по-лесно да ставам и да се разсейвам, отколкото ако лежа с лаптопа в ръцете. Иначе, докато работя по книга, не трия нищо. По-късно обаче го правя без никаква милост или съжаление. Така от Вечерята един ден изтрих 80 страници.
Кой е най-големият недостатък в това да живееш с писател?
Има писатели, които тероризират семействата си – всички трябва да са много тихи, защото тати твори! Вкъщи никой не забелязва, че работя – умея да го правя така, че изобщо да не си личи.
Препоръчайте ни книга или автор, които сте открили наскоро.
Преди няколко седмици прочетох много добра книга на американски автор – 10:04 на Бен Лърнър. Великолепен стил и страхотно чувство за хумор.
Херман Кох ще представи Вечерята и Вила с басейн в книжарница Хеликон (бул. Цар Освободител 4) на 12 ноември от 19:00
