Запечатано време: Киноклуб Супер 8 събира българската история на лента

Как хобито и страстта към аналоговото кино се превръщат в инициатива, която не само съхранява, но и пренася културата на едно отминало време в съвремието

През 2019 година група приятели, обединени от любовта си към киното, фотоархивистиката и намерената фотография, поемат на ново лентово пътешествие – от неформални срещи до създаването на официален киноклуб, посветен на стари любителски домашни филми. С годините дейността на Киноклуб Супер 8 се разраства, включвайки дигитализация, реставрация и каталогизиране на любителски ленти. Така проектът намира своята аудитория и набира популярност. Днес ви срещаме с Тихомир Стоянов и Кеворк Ванлян – половината от екипа на Киноклуб Супер 8.

Какво е усещането да гледате България от миналото през лентите, които събирате? 
ТС: Усещането е за неподправена истинност. Тези ленти са правени от обикновени хора с цел да запечатат своите щастливи моменти от ежедневието – нерижисиран разказ от първо лице.
КВ: Любителският филм има тази специфика, че дава усещане за искрен документ на времето. Киното, по принцип, е пропаганда в ядрото си, докато любителският формат е нещо друго – чиста представа за реалността такава, каквато е. Тези филми не са създавани за широка публика, което придава неповторима интимност на взаимоотношенията между хората.

Каква е емоционалната стойност на тези архиви за всеки от вас, има ли конкретен запис, който ви е трогнал с нещо конкретно? 
КВ: Мен особено ме впечатли кадър от архивите на Кинолюбителите. Беше интериор с редица детски легла, очевидно част от някакъв лагер. Когато го видях за първи път, си спомних разказите на баба ми за това как е помагала в подобен детски лагер още преди войната. Беше мил и ценен момент от детството ми, който иначе не бих си припомнил.
ТС: Много са архивите, които са ме трогнали. За мен е най-ценен общият поглед, картина на миналото ни, начинът, по който всички колективно са преживявали всекидневието.

Снимането е занаят. Днес далеч по-малко от преди, но все пак в тази връзка, какви са предизвикателствата при боравенето и реставрацията на тези супер крехки и стари ленти?
КВ: Едно време, независимо дали си снимал с фотоапарат или кинокамера, се е изисквало високо ниво на техническа грамотност – безспорен занаят. Предизвикателствата се безброй, като например филмът буквално да се запали, докато е в апарата. Ако условията на съхранение са били лоши през годините, лентата буквално се съсипва. Повечето филми от България за съжаление са в много лошо състояние, но ние правим всичко по силите си, за да ги спасим.
ТС: Най-голямото предизвикателство е, когато някой любител е експериментирал с монтажа, рязал е и лепил лентата както му падне. Тук идва моментът, в който ние трябва да презалепим цяла ролка например, монтаж в най-чистата му форма!

Как се променя разказът и визуалното възприятие, когато архивните кадри се дигитализират? Какво губи и какво печели аналоговото кино при този преход?
КВ: Печели видимост, но губи вярност с оригинала. Технологията днес е толкова добра, начинът, по който виждаме дигитализираните копия на тези архиви не е близък изобщо до една автентична прожекция обаче. Чарът на една класическа прожекция с прожекционен филмов апарат е абсолютно неповторим. Звукът от апарата и неговата хармония с мигащата картина…съвършено съзвучие, което създава и наистина уникално преживяване. 

Каква е реакцията на младите хора, когато се докосват до толкова стари кадри, какво е вашето впечатление?
ТС: Много им е интересно! Последно правихме ден на отворените врати във Френския институт и се появиха едни такива млади, любопитни и симпатични физиономии. А в началото на годината участвахме на фестивал в Болоня за домашно любителско и експериментално кино. Пълно беше с млади и търсещи очи. Любителското кино им (ни) дава директен достъп до миналото чрез абсолютно неподправен прочит.

Разкажете за новата поредица Кинолюбителите. Кои са те? 
ТС: Това е нова инициатива на киноклуба, целяща представяне на по-специални колекции от нашия архив. Първото събитие постави на фокус колекцията от 9.5 мм на видния математик, ветеран от Балканската и Първата световна войни Серафим Мънков (1881-1963). Изключително интересен архив от края на 30-те години на XX век, дарен от неговия внук Серафим Влаев.
КВ: Втора част от поредицата предстои днес, 15.11. в One Book Bookstore, където гледаме любителските филми на поетесата Станка Пенчева под музикален съпровод и саундизайн, създадени от Saturated Pixels – Любомир Брашненков и Ангел Додов. Входът е свободен!

Това, което правите е изключително ценно по ред очевидни причини. Ако трябва обаче всеки от вас да изтъкне по една своя причина, коя ще е тя?
КВ: Ако след време човечеството изчезне и тук дойде на визита някаква извънземна форма на живот, най-вече през запазеното любителско кино, ще стане ясно какви същества са живели на тази планета. Любителското кино запазва реалните измерения на хората, които отдавна не са сред нас. Ако тези филми не се вземат от таваните, мазетата, бит пазарите, те просто ще изчезнат. А ние смятаме, че е изключително важно да запазим този толкова интимен документ на времето.
ТС: Аз ще добавя само едно към казаното от Кеви – не извърляйте намерените филми у вас, свържете се с нас!

Киноклуб Супер 8 подкрепя за втори път цикъла от изложби Невидима София, като този път по време на Занаятчиите на София гледаме архивни видеа, свързани с ръчното майсторство в София.