Заведи ме в Амалфи през пролетта!

Живописното градче Амалфи се намира на север от всеизвестната туристическа атракция Позитано. Позитано също е бил малко рибарско неизвестно селце, докато през 1953 Джон Стайнбек не пише статия за него в списание Harper’s Bazaar и дотолкова го популяризира, че днес то е една от най-желаните туристически дестинации на Ботуша. В Позитано редица филмови величия от златната ера на италианското и американското кино са снимали, отсядали, имали са вили и животът е течал в безспирен празник. За Позитано казват, че е раят, но за Амалфи писателят Андре Жид категорично отсича: „Нищо по-красиво не може да се види на земята…“, и това наистина е така. През IX век градът е бил самостоятелна морска република, а днес той е част от Амалфийското крайбрежие, което е обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Със своята локация в регион Кампаня, провинция Салерно – Амалфи е като необработен диамант в центъра на бурно море. Тук местните казват, че се влюбваш безмилостно и безвъзвратно от пръв поглед и за цял живот. Цветните амалфийски къщи са разположени по почти отвесните скалисти брегове, които се спускат направо в морето, а тъмносинята и наситена вода контрастира с белите варосани стени и виещите се каменни стълби през целия град. В ранна пролет чак до късно лято по улиците на Амалфи ухае на жасмин и портокали, а през август дори може да имате удоволствието да се изкъпете в иначе доста хладните води на Тиренско море. Друг обаче е скритият чар на това морско бижу и той се крие в нещо, което местните наричат atemporalità, или безвремие.

Разходката ви в Амлфи задължително трябва да започне от малкия площад Пиаца Дуомо, заобиколен от тратории, кафенета и кокетни пицарии. Тук най-ясно ще усетите основната философия в живота на южняците – те поставят сладката наслада от малките неща на първо място. Времето за късото италианско кафе е свещено в Амалфи сутрин, а следобедното аперативо е напълно задължително след жаркия ден по амалфийските плажове. Между пет и осем следобед може да последвате италианската традиция passeggiata или разходка и общуване с приятели, задължително в красиво облекло, за което италианките особено внимават. В края на тясната главна улица в Амалфи, която минава през целия център и е осеяна с дюкянчета и малки магазини за ръчно правени сувенири, ще стигнете до Музея на ръчната хартия, който се помещава в стара фабрика за хартия. Оттам малко разстояние ви дели от амалфийската катедрала Св. Андрей, построена през IX век, до която ще ви отведат точно 62 стъпала. След нея заслужено се отдайте на кулинарни удоволствия, като да сте тук и да не опитате морската храна и традиционната паста Frutti di mare граничи с истинско светотатство. Лимонът е символ на амалфийското крайбрежие, а градът е единственото място в света, където се предлагат лимонови турове. Опитайте и лимончело – ликьора, който се прави от корите на лимоните, и ще се потопите напълно в духа на мястото. Амалфи оставя сладък вкус за цял живот и точно това го превръща в скрито съкровище, което трябва да се види поне веднъж.