"Айнщайн завършва лекцията си в Пражкия университет (да, преподавал е там известно време) и се готви да си тръгва. "Господин професоре, вземете си чадъра, навън вали!" Айнщайн замислено съзерцава чадъра си, оставен в един ъгъл на залата, и отвръща на студента: "Знаете ли, драги приятелю, често забравям чадъра си, затова имам два. Единият е вкъщи, другия държа в университета. Разбира се, сега бих могъл да го взема, след като, както удачно забелязвате, навън вали. Но в такъв случай ще имам два чадъра вкъщи и нито един тук". След тези думи той излиза на дъжда.
Америка на Кафка започва със същия мотив, с един досаден, натрапчив, непрекъснато губен чадър…"
