Съвсем скоро сайтът ще стане на една година. В началото нямаше истински план за развитието му, той се оформи постепенно. Основното бе да съставя визуална картина на миналото. После се оказа обаче, че това е като идеологическо оръжие – боря простотията и незнанието с просвещение.
Постепенно стана кауза.
Сам ли правиш сайта?
Да. Имам помощници, но технически само аз мога да го правя. Например имам един приятел, който съм ангажирал да ми помага във военната част. Опитвам се да качвам снимки всеки ден – по една, по две. В началото имаше само 200, но се оказа, че дори толкова малко снимки, събрани на едно място, стават събитие в интернет. Това ме изуми. Просто няма подобни сайтове с исторически фотографии.
А как намираш време да правиш един некомерсиален сайт?
Често работата по него е в ущърб на проекти, които са платени – толкова ми е интересно. Направих му съвсем нов дизайн преди рождения ден, който се пада на 17 май. Предният бе пропагандно-идеологически силен, но не толкова функционален. Освен това подготвих една страхотна колекция снимки от Балканската война – непоказвани досега.
Как търсиш снимките?
В началото се бях спазарил с няколко от най-големите антиквари тук – да взимам снимки, които да сканирам и да им ги връщам. След това постепенно започнах да разширявам обсега на действие – насочих се към списания, стари албуми, какво ли не. Ако не друго, то поне през социализма са били издавани всякакви идиотски албуми, в които има и доста моменти от ежедневието на хората. И сега в нас има купчина такива албуми – вече започва да придобива размерите на енциклопедията Большая советская.
А държавни архиви?
Не съм ходил никъде. Освен това контакта с институциите отнема доста време – там всичко има собствена логика, нещата се движат според работното време на служителите, според някакви особени техни битови настроения. В един момент разбрах, че мога да правя този сайт, без да се опирам на някакви институции и да искам от тях материали. Тази мисъл много ме забавлява. Защото държавните институции, които се занимават с история и архивиране, имат сайтове, които са плачевни. Половината от тях са правени по европейски проекти, усвоени са едни пари, за които могат да се направят чудеса. А резултат – никакъв.
Има ли читатели на сайта, които сами изпращат снимки?
Има няколко души, които са много сериозни в изпращането на снимки. Това са хора, които почти маниакално се интересуват от история – като мен. Като задълбаеш, вече всичко е пречупено през желанието да разбереш как точно са станали нещата. Смешното е, че колкото повече се ровиш, толкова повече разбираш как всичко се повтаря. Това трябва да се учи непрекъснато, защото ще се избегнат сума ти грешки.
Имаш ли представа какви хора посещават Изгубената България?
Откакто използвам Facebook, вече имам някаква по-ясна представа за читателите. В групата вече има около 6 хиляди души, макар че голяма част от тях са се записали в нея, защото се записват и във всичко друго. Но поне 1500 от тях са отдадени читатели – те чакат новости всеки ден. В известен смисъл се чувствам отговорен пред тях и ако някой ден не съм качил снимка, ми е малко неудобно, хаха.
Фотографиите от коя епоха всъщност са най-интересни на хората?
Оформят се две групи. Има едно ново поколение, на което е много интересно какво се е случвало преди 1989, защото само са чували за онези събития. И това е една съществена част от младите потребители. И именно към тях нося най-голяма отговорност. Защото за всички останали, които сме яли идеологизма на онази система, е ясно за какво става въпрос, но на хората след нас не е. И е хубаво да се прави аналогията – какво се е случвало преди и след 9 септември 1944. Защото 50 години бяха преподавани абсолютни глупотевини – историята от Освобождението до 9 септември е дива полицейщина, мрак и ужас, дори някакъв зловещ фашизъм.
А какви са твоите любими снимки?
И друг път съм казвал, че любимите ми теми са ВМРО и историята на Македония. Защото и моят род е оттам. Уникално е – това желание на хората сами да променят нещо, без да очакват помощ отвън. Революционерите взимат нещата в свои ръце, игнорират държавата. През 20-те години, по времето на Стамболийски, надолу към Горна Джумая си е отделна губерния – там правителството няма достъп, сякаш е друга държава. Тези хора са преки наследници на хората, които са се борили срещу османската власт. И най-странното е, че сега такива хора няма. Къде са отишли тия хора, къде са техните гени? Това е много интересен антропологичен въпрос…
Някакви снимки, от чието откриване си особено горд?
Супертрудно бе намирането на снимката със слона. Тъй като един приятел я бе снимал отнякъде, а се притесняваше, че притежателите й ще се сърдят… но в крайна сметка ми я даде. Снимката е уникално смешна – много пъти дори сме си говорили, че спокойно може да служи за герб.
Герб на Изгубената България?
Дори на България. Слон оре нива… дори индийците не правят това – толкова е неефктивно, хаха. С течение на времето критерият ми за ценност на снимка се е променил – вече търся неща извън онова, което повечето хора са свикнали да виждат в една снимка. Когато сканирам снимка на висока резолюция, вадя детайли – изскачат много забавни неща и подробности. Човек живее с мисълта, че онези преди него едва ли не са живеели в пещери. А няма такова нещо – всичко са правили като нас, само интернет не са имали.
Докъде може да се развива сайтът?
До безкрай! Колкото повече стават снимките, толкова повече се увеличават категориите – в момента са около 280. Оттук нататък ще почна едва ли не по адреси да правя снимките, хаха.
