Хахаха! Най-добре ми казвай Рич, хаха!
Често се регистрираш в хотели под този псевдоним, нали?
Да, така е. Всичко започна на шега, макар че от известно време тур мениджърът ни настоява да използваме фалшиви имена, особено в Европа. В Щатите не ни се налага да го правим, но тук сме си патили от напористи фенове и… Да кажем, че просто не е особено приятно да те будят обаждания от непознати посред нощ.
Разбираемо. А каква е историята зад Ангъс Дингъс? Как ти хрумна това име?
Това е шега, както казах, но не знам подробностите около възникването й. Лично на мен Ангъс ми звучи като типично британско име на китарист, а Дингъс ми навява асоциации с Австралия… Накратко, Ангъс Дингъс е идеално име за китарист, хаха!
Добре, да поговорим за предстоящия втори концерт на Kansas в София. Хареса ли ти града ни при предишното ви посещение преди три години?
Меко казано! Нямахме никаква представа какво да очакваме – признавам, че лично аз не знаех нищичко за България. Оказа се, че градът ви е изключително красив, хората – прекрасни, а концертът ни премина фантастично. Миналия път бях леко нервен покрай посещението ни, но сега нямам търпение да се върна в София.
През 2008 свирихте в напълно разпродадена зала. Изненада ли ви този факт или го очаквахте?
Какво говориш – бях изненадан, че изобщо ни поканиха в България! Когато ни казаха, че билетите в залата са свършили, и то за по-малко от месец, не можех да повярвам. Пристигнахме в София, а разни хора ме питаха защо идваме за първи път в България едва сега, близо 40 години след създаването на групата. Е, истината е, че просто нямахме ни най-малка представа, че някой в страната ви се интересува от нас. С други думи, не само концертът, но и цялото ни посещение през 2008 бе една огромна изненада за нас.
Концертът ви на 20 юни ще е в същата зала (зала 1 на НДК), но не и сетлистът ви, нали?
Няма да е съвсем същият, разбира се, но ще е сходен. Нямаме нов албум, така че отново ще наблегнем на част от най-добрите песни на Kansas.
Неизменно свирите песни като Dust in the Wind, Carry On Wayward Son и Point of Know Return още от края на 70-те години на миналия век. Продължава ли да ти доставя удоволствие да ги изпълняваш или вече са ти поомръзнали?
Обожавам да ги свиря! Някои музиканти действително се уморяват да изпълняват едни и същи песни години наред, но не и аз. Да вземем например Dust in the Wind – в мига, в който подхвана началните акорди, реакцията на публиката винаги е феноменална. Трудно е за обяснение, но именно заради този ответ от страна на хората си струва и силно се надявам никога да не ми омръзне.
Коя е любимата ти песен на Kansas?
Няма такава, честна дума. Веднъж харесвам The Wall, друг път – Belexes… Зависи от настроението, в което съм през съответния ден.
И кой е фаворитът ти днес?
Все още не знам, хахаха!
Ами любимият ти албум на Kansas?
Може би Leftoverture (1976), но и тук не бих могъл да дам категоричен отговор. Друг албум на Kansas, който обичам изключително много, е In the Spirit of Things (1988). Знам, че този запис си остана крайно непопулярен, тъй като в тогавашната ни звукозаписна компания имаше сериозни сътресения точно по времето на издаването му и съответно нямаше никаква реклама, вследствие на което хората така и не разбраха за появата му, но въпреки това и до днес считам този албум за невероятно добър.
Говорейки за албуми, преди две години с колегите ти от Kansas Фил Ихарт (ударни), Били Гриър (бас) и Дейвид Рагсдейл (цигулка) записахте и издадохте диск под името Native Window. Би ли споделил нещо повече за този проект?
Държа да уточня, че това е проект, който няма абсолютно нищо общо с Kansas. Всичко започна като на шега – един ден седяхме в съблекалнята и някой подметна, че би било забавно да сформираме група, която да подгрява собствените ни концерти. Редовно чуваме оплаквания от фенове на Kansas, че идват да гледат нас, но преди това им се налага да търпят посредственото изпълнение на някоя местна подгряваща група. Оттам се роди и идеята, че би било чудесно, ако можем сами да откриваме концертите си… Постепенно стигнахме до извода, че няма да е зле въпросната група да разполага и с авторски материал, така че лека-полека композирахме няколко песни. Логично, последва влизане в студио, отсяване на добрите от лошите идеи и записи, като през цялото време имахме една основна цел – да не звучим като Kansas. Не знам доколко успяхме, но със сигурност дадохме максимума от себе си. Беше и доста забавно за известно време да забравиш кой си и да се правиш на някой друг… Накратко, това е историята на Native Window.
А защо не поканихте и вокалиста на Kansas Стийв Уолш за записите на Native Window?
Не прояви интерес, а и щеше да се получи стопроцентов албум на Kansas, ако и той бе участвал.
Не мислиш ли, че все пак е крайно време и за нов албум на Kansas? Изминаха цели 11 години от появата на последното ви студийно издание Somewhere to Elsewhere.
Бих се радвал да запишем нещо ново, но и другите трябва да са съгласни. Никак не е лесно, повярвай ми… От известно време Стийв не е в настроение да пише песни, записите са прекалено скъпи, затварянето в студио би означавало да прекъснем турнетата, а дори и да го сторим – кой би чул резултата? Радиостанциите няма да завъртят песните и албумът би достигнал само до най-запалените ни почитатели. Ще продадем петдесетина хиляди бройки… И какво? Спечеленото няма да ни стигне дори да си покрием разходите за студийно време. Наистина има твърде много причини да не го правим, колкото и да ми се иска.
Ти си един от най-запознатите с цялата история на Kansas хора, предвид факта, че заедно с барабаниста Фил Ихарт сте единствените музиканти, участвали в записите на всичките 14 албума на групата. Кой момент би посочил за абсолютна връхна точка в кариерата ви?
Прекалено много са – като се започне от първия път, когато чух наша песен по радиото, мине се през записите за дебютния ни албум Kansas (1974) и се стигне до сертифицирането на Leftoverture със златен статус, което надхвърли и най-смелите ни мечти. Оттогава сме се радвали на множество успехи, но… Истината е, че с времето човек свиква с всичко – радваш се неистово на нещо, но по-късно то става част от ежедневието ти. Лично според мен най-големият успех на Kansas е, че все още продължаваме да свирим – ето, сега съм в Амстердам и се готвя за концерт довечера, а междувременно планираме участия и за следващата година. За мен това е истинско чудо.
Kansas са в зала 1 на НДК, 20 юни, 20:00, 50/60/70/80лв от eventim.bg
