През 1996-1997, когато се разделяхме, никой не искаше да сме заедно, беше ни писнало от всичко. И добре, че спряхме. Сега освен опитът, различното е и това, че сами си направихме EP-то. Без мениджмънт, без лейбъл. Обичаме се и до един сме навити да творим заедно. Нищо не гоним, от нищо не бягаме. И, следователно, съществуваме.
В едно от новите парчета забелязваме и специални гости…
О, да! Анджело Муур и Дърти Волт от най-яката група на света – Fishbone! Това е голяма чест за нас – още се щипем и не можем да повярваме, че се случи.
За класиците – ясно, но я кажи някоя нова група, която да слушаме?
Има една много яка – Another Animal. Направо страшни.
Хаха, почти ме литна, това е другият ти проект. Какво става там?
Там сме едно голямо семейство, обичаме да правим музика. И на това е основано всичко. Щом ти се твори с различни групи, правиш го.
Закълни се в дявола и Бога, че реюниънът на Ugly Kid Joe ще трае.
Ще трае. Не се кълна, но пък се вълнувам както никога. Онзи ден беше първото ни европейско шоу в Лондон, разпродадено преди два месеца. Свирихме на Sweden Rock, където ме поканиха да забия Killеd By Death заедно с Motorhead пред 60 000 души. На втората сцена на английския Download където още 60 000 дойдоха, за да ни видят и да празнуват с нас. Нещата са добре, набират мощ, има голяма инерция, дух, ентусиазъм, имаме вятър в платната. Трип си е – не можеш да казваш какво ще е утре, но аз съм благодарен и ще пея в Ugly Kid Joe по всякакъв начин, с всеки, който е навит.
Без да звуча алчно, но дали след малкия албум идва и голям?
Засега не. Концентрирали сме се върху новото EP и концертите покрай него, ако хората го харесат и искат още, ще дадем. Винаги си пишем нови песни. Ако трябва да се случи, ще се случи.
Сигурно доста народ сега ти казва “О, много яко, чакахме ви само да се съберете!” А идват ли хората по концертите?
Добър въпрос. По фестивалите си има големи тълпи, но помежду тях имаме и дати в клубове с капацитет 500-800 души и не знаем дали хората ще дойдат. И тези дати, обаче, се разпродават и там се завърта невероятна енергия. Хората откачат от кеф, както и ние самите, не ни се е случвало отдавна: почти като прилив е, усещащ как вълните идат една след друга.
Казвам ти България, ти казваш…
Казвам Sofia Rocks! Вълнуваме се, гордеем се и сме доста заредени от новите неща. Приятно сме изненадани, че стигнахме и до България. Елате да се видим и да се чуем!
В София ще делите сцена с Iggy & The Stoogees и Guns n’ Roses. Свирили ли сте с тях досега?
Не съм срещал Иги, но му се покланяме, той е легенда. Не познавам Аксел, а и досега не съм свирил с Guns n’ Roses, но освен в България ни предстоят концерти в Милано и Израeл. Иначе свирим с много нови и стари любимци – нa Download бяхме в един ден с Black Sabbath, Kyuss Lives!, Black Label Society и кой ли още не.
Кой е най-великият рокаджия на всички времена?
Леми Килмистър, Бон Скот, Литъл Ричард, Чък Бери.
А най-тежкият и безпощаден риф, властващ над всички?
Може би този във Victim of Changes на Judas Priest или този в Sabbath Bloody Sabbath на Black Sabbath.
Талисманът ви, малкият рисуван Джо, има огромен поп арт потенциал, но явно си се чувства добре в ада. Обложката на новото ви EP е 1:1 с тази на сингъла Goddamn Devil от 1994, имах го на тениска преди 18 години.
Прав си. Влюбени сме в артуърка за новото EP. Прегледахме си целия арт през годините и всеки хареса хлапето най-много в този му вид. А и след толкова години е разбираемо да е остарял и доста по-злобен. И тъй като със Stairway to Hell oтдаваме почест на титаните от Led Zeppelin и AC/DC, момчето с тризъбеца реши да дойде и да напомни за себе си.
Ако малкият рисуван Джо обърне шапката си, чие лого ще видим над козирката?
На Oakland Raiders от 1977.
Ugly Kid Joe свирят на 8 юли във втория ден от фестивала Sofia Rocks
Sofia Rocks е на стадион Васил Левски, 7-8 юли, 60/70/90/100/120/150лв от eventim.bg
Stairway to Hell на Ugly Kid Joe можете да слушате и купите от uglykidjoe.net
