Жанр: Южна Африка

Зимна ваканция в Африка звучи като приключение, но това не е единственият жанр, в който попада ЮАР. Димитър Димкин превърта лентата на своята седмица и половина в далечния юг, която е дълга цели 3500км, а емоциите в сюжета се сменят на всеки завой.ПРИКЛЮЧЕНСКИ
Още преди да кацна в Йоханесбург знаех, че снимките ми ще помнят повече природа и животни, отколкото градски преживявания. Нямах търпение за среща с дивите обитатели на парка Крюгер – първата спирка по пътя ми, където стана ясно, че май съм тръгнал с няколко грешни представи за Южна Африка. Очаквах да снимам диви животни сред редки жълти треви, а попаднахме между обрасли със зеленина хълмове. Ако не са специфичните за континента дървета и жирафите, които се подават между тях, може да помислиш, че си в Ирландия. С три мини сафарита на този декор се запознахме отблизо с импали, зебри, хиени, слонове. За жалост не видяхме котки, въпреки че дори устроихме среднощно преследване на два лъва и гепард. Като филм си беше: по радиостанцията ни казаха, че животните са забелязани в нашия район и ние упорито обикаляхме, порейки тъмнината с фенери, но така и не ги срещнахме. Добре че страната си има Lions and Safari Park – нещо като зоологическа градина, в която животните пак са диви, но са оградени и можеш дори да се снимаш с някои.РОМАНТИЧЕН
Гледките в Южна Африка си заслужават славата и една от тях се открива през Божия прозорец, до който се отбихме на път за Претория. Не е с рамка, а е връх на нивото на облаците, които хвърлят сенки по равнината отдолу. Панорамите по завоите нагоре също бяха величествени и това ни омилостиви към джипиеса (познат в групата като Михаил), който за пореден път ни беше качил на прашните пътеки от неактуалната си карта. По царския път по-късно стигнахме до Тейбъл Маунтин – едно от новите седем природни чудеса на света, което си спечели място и в моята класация с подвижните мъгли, които се стичат около Дяволския връх. Приличат на лавини от облаци, а легендата разказва, че много отдавна ловец срещнал дявола в планината и, за да си спаси кожата, трябвало да го надвие в състезание по надпушване. Димът от тази надпревара се спуска по склоновете и днес, защото двамата още не могат да излъчат победител.КОМЕДИЕН
Не е за разправяне, но в продължение на два дни 7-членната ни група вярваше, че сме били на нос Добра надежда, а се оказа, че бъркаме. Кой-какво запомнил от училище, за нас той беше най-южната точка на Африка и мислехме, че Cape Agulhas, както ни се представяше на картата и в джипиеса, трябва да е някакво местно име. Стигнахме до края на Африка, снимахме се на границата между Индийския и Атлантическия океан и си продължихме по пътя. По-късно, докато разучавах следващата ни цел, попаднах на името Cape Good Hope – на 150км северозападно от "нашата Добра надежда" (а всъщност официално Иглен нос). Все се каня да правя проучвания преди екскурзии и никога не се случва, а сега се оказа, че трябва да предвидя и преговор по география.ТРИЛЪР
Красотите на континента заличиха лекия първоначален шок от високите циментови огради, покрити с бодлива тел, по която тече ток – такива са "алармите" на повечето къщи в Йоханесбург. Дори хотелът ни беше оборудван с подобна система и местните ни предупредиха да не се шляем сами по улиците, защото имало хора, които няма да ни се зарадват – защото сме туристи и защото сме бели. Почти 30 години след Апартейда, в страната още съществува т.нар. "обърнат расизъм" или поне в това се опитваха да ни убедят всички. Нямаше и да предположим, ако не ни облъчваха отвсякъде – хората, които срещнахме в Южна Африка до един бяха много спокойни и се държаха мило и помежду си, и с туристите – независимо от цвета на кожата. От рецепцията обаче дори не ни дадоха да мръднем на 300м от хотела, за да си вземем храна. Човек от охраната щял да напазарува за нас, за да не излизаме сами през нощта. А ресторантът беше буквално през улицата! И до днес не знам дали да вярвам на предупрежденията, защото нямаше момент, в който да усетя, че те имат основание. Все пак, никога не можеш да си прекалено предпазлив на чуждо място.ДОКУМЕНТАЛЕН
Когато сред приятелите ми се заговори за пътуване до Южна Африка, първо си представих тежките картини, с които свързвам континента като цяло. Тази страна е страшно далече от нас, но в много отношения ни изпреварва. Въпреки че немалко хора живеят зле, а други са принудени да оцеляват, всички имат невероятно уважение към природата. Кейптаун е покрит с призиви за разумна употреба на ресурсите, защото водата е кът. Електронни билбордове информират, че язовирите са пълни на едва 25%, което означава, че с темповете на консумация, ще има вода за още 135 дни. Въздействащо е, отрезвяващо и не толкова трудно – една табела, която предлага да взимаш душ за не повече от две песни време, беше достатъчна да ме накара да се вслушам.