Свикнали с географската романтика в заглавията на филмите му (спомнете си Вики Кристина Барселона, На Рим с любов, Полунощ в Париж), с приятна изненада откриваме, че новата творба на мистър Алън пребивава в сферата на цветовете и ароматите. Но, както в живота, така и в творчеството на Уди Алън, нищо не е каквото изглежда, та ще трябва да ви услужим с малко пояснения. А те се налагат още в декодирането на заглавието. Алън често е вдъхновен от класиката и тук се натъкваме на подобен паралел. Става дума за пиесата Трамвай Желание на американския класик Тенеси Уилямс, чийто сюжет се превръща в удобна канава за наглед ароматерапевтичното заглавие Blue Jasmine. Жасмин всъщност е името на главната героиня, а blue се използва за оттенъци на настроенията, обикновено описва меланхолична тъжовност. Но дотук с паралелите, насетне сюжетът отново става собственост на Алън, наситен с ирония и особения за режисьора абсурден драматизъм.
Нишки, нишки, още сюжетни
Драматичната героиня на Тенеси Уилямс – Бланш Дюбоа, тук е неуравновесената Жасмин (изиграна повече от перфектно от Кейт Бланшет). Навярно долавяте закачливата игра на думи в имената (Бланш и Бланшет, последната изиграла героинята на Тенеси Уилямс още през 2009 на американска сцена). Жасмин е жена на средна възраст, чийто живот е песен и разкош, до момента, в който любимият й (Алек Болдуин) е уличен в измами и предаден от самата нея на властите. Финансовият крах упътва Жасмин към живот със съвсем небогатата й сестра Джинджър (Сали Хоукинс), чиято връзка с провинциалния Чили съвсем не се нрави на аристократичната Жасмин.
Конфронтациите на социални статуси и характери са подсилени и от перманентната злоупотреба с антидепресанти и водка на жената в криза, която със сетни сили опитва да се адаптира към по-несофистицираното ежедневие и някаква кариера. Разбира се, не липсва и търсенето на нова любов. Изкусният Уди Алън придава дълбочина на битовизма и видимо простичкият сюжет се превръща в хармонично вплетени нишки, психологизъм и абсурд.
Шушу-мушу
Доброжелателните рецензенти сравняват Blue Jasmine с великолепния Мач пойнт (който прави паралели с класическото Престъпление и наказание, както Уди Алън обича) и се кълнат в същото високо ниво на продукцията. А незнайни клюкари спрягат имената на Ема Стоун и Колин Фърт в следващото киноначинание на Уди Алън, за което наддаваме ухо.
