Бих искал да уточня, че не съм фотограф – завършил съм Националната спортна академия, спортен мениджмънт. Може би оттам идва и критическият ми поглед зад обектива. Дълго време се опитвах да се занимавам със спорт, наред с мениджмънта съм всъщност и треньор по бейзбол. Поради ред обстоятелства и състоянието на спортната система в България (тема на друг, дълъг разговор), се отказах. Започнах да снимам любителски преди 10-11 години. С течение на времето хората, които виждаха снимките ми, започнаха да се изказват доста ласкаво за тях.
Да разбираме, че си самоук фотограф. Как протече ”обучението” ти?
Разчитам на това, че винаги съм бил анализатор. Това ми помогна и при фотографията. Правя снимка, разглеждам я внимателно, анализирам я – кое е добре, кое не чак толкова, къде съм объркал, след това правя друга, опит за по-добра, сравнявайки я с други снимки от други автори. Преди фотографията не съм се интересувал теоретично и практически от изкуство. Винаги съм имал позиция спрямо красивото, например, някакъв личен усет, който явно съм успял да култивирам. Тъй като работите ми се харесваха, реших да отделя повече време на новото си занимание – купих си техника, минах няколко базови курса и окончателно започнах да снимам сериозно през юни 2013.
Как стигна до идеята да заснемеш Минералната баня в Овча Купел? Миналата година снимките, които вече й беше направил, предизвикаха особен интерес във facebook, много хора за първи път научиха за Банята, други си припомниха някогашната й красота, трети откриха поезия в разрухата, а четвърти заговориха за умишленото погубване на културното ни наследство.
Всичко действително започна с Овчакупелската баня. Тогава се бях запознал с работата на един фотограф, който снима HDR (High Dynamic Range – правят се няколко експозиции, които биват обединени от софтуеър, за да се получи едновременно хубав детайл в светлите и в тъмните области – бел.ред.) Този метод е удобен, тъй като фотоапаратът не е като човешкото око – несъвършен е. HDR позволява на апарата да достигне до реалността, която вижда окото. Усещането ми за фотографията е именно такова, каквото е и на големия Трей Радклиф – фотография с художествено оформление. Първият опит да снимам HDR бе именно Банята в Овча Купел. Тъй като живея наблизо и разхождам кучето си в прилежащия парк, сградата на Банята е част от всекидневието ми. Градината някога е била една от най-красивите в града, да не говорим, че човек може да види какви ли не животни – патици, фазани и т.н. Много пъти съм обикалял района преди всичко заради парка. Сградата на Банята изглежда великолепно – въпреки че е западнала, архитектурната й стойност прозира. Всъщност е собственост на болницата за рехабилитация, която се намира до нея, а всичко това е под шапката на Министерство на здравеопазването.
Успя ли безпрепятствено да влезеш вътре и какво завари там?
Не съм искал предварително разрешение, защото счетох, че няма нужда. Влязох напълно спокойно и без особени трудности. Бях вътре около три часа. Беше съботен ден, нямаше охрана. На първия и втория етаж прозорците бяха заковани – закован паметник на културата. Цялото подземие е в минерална вода, което е добре дошло за бездомните хора, които със сигурност са намирали подслон в Банята. В някакъв момент е имало пожар, чиито следи личат, и може би след това е било взето решението за заковаването на прозорците. Наред с всичко останало, вътре са натъкнах на огромно количество документация – архиви, трудови книжки, сигурно един камион хартия. Сградата е била Център за балнеолечение в България и там се е помещавала администрацията. Сега цялата тази информация просто отлежава и гние.
Влизайки вътре, какво бе водещото – архитектурната стойност или нещо друго?
Любопитството като цяло и, разбира се, архитектурата. Особено екстериорът – овалните форми, мозайките. Исках да заснема тъкмо това. Вече имах сайт, на който публикувах тези първи снимки. Под тях започнаха да се трупат коментари, много от хората харесаха кадрите и така логично стигнах до решението да продължа темата за баните в София. Снимките предизвикаха невероятен интерес. Почувствах се отговорен пред хората и така се роди идеята за изложба, за която съм благодарен на препоръките на близки и приятели. Искахме да я подредим на открито, за да е по-достъпна за повече хора. С подготовката се заехме още през февруари, когато работихме и над документационната част, в което ми помогна и Розалина Лъскова. С течение на времето към темата добавихме банята от Горна Баня и онази в Банкя, а в бъдеще – вероятно и тази в Княжево.
Имаше ли официална реакция след интереса, който предизвикаха снимките ти?
Може да се каже, че имаше нещо като реакция. Не след дълго една от телевизиите ме покани на интервю пред Банята, в което участваше и прекият отговорник за собствеността на сградата, а именно директорката на намиращата се в непосредствена близост болница. Преди предаването, меко казано, поспорихме по темата с въпросната дама. Бях обвиняван, че съм бил пратен от някого (все още не знам от кого), че нарочно съм провокирал внимание към състоянието на сградата, някакви задкулисни игри и какво ли още не. По-късно разбрах от хора, желаещи да влязат и да снимат вътре, че тази жена е забранила дори снимането екстериора на сградата. В последното се убедихме лично, когато с колега фотограф се върнахме по-рано тази година, за да направим видео, не получихме разрешение, дори бе викната полиция. Общо взето – детинско поведение с полъх на социализъм от близкото минало.
Всякакви задкулисни игри не интересуват нито мен, нито гражданите – интересува ни съдбата на културното ни наследство. Това е минерална вода, постройка с архитектурна стойност, която е световна ценност и част от собствената ни идентичност.
Очевидно всичко това не е попречило на ентусиазма ти, защото след Овча Купел заснемаш и банята в Горна Баня.
Да, и то по предложение на хората, коментирали снимките от сградата в Овча Купел. Отидох в кметството, за да попитам за достъп. Оказа се, че директорката е същата. Казаха ми, че нямали ключ. Впоследствие реших да вляза като алпинист – качих се на втория етаж, влязох през покрива и снимах два часа. Помогна ми Цветелина Панова, която е архитект и живее наблизо. Всъщност тя е част от сдружение ИГРАД (които са партньори на изложбата), известни с проекта Изчезваща София. На излизане бях посрещнат от пазачите, обвинен, че руша общинска собственост и влизам с взлом. Пристигна полиция, писахме протоколи, правихме проверки. Реакцията беше сходна с предишната.
Банята в Банкя също изчаква своя ред.
Тя е най-впечатляваща като интериор. Заместник-кметът на Банкя, Пламен Симеонов, се оказа много разбран човек и съдействаше през цялото време. Обясних му каква цел имам, какво искам да покажа, разказах за изложбата. Единственото, за което ме помоли, е да покажем преди всичко хубавите страни на сградата – някогашната й красота, която е очевидна и до днес. Вътре е запазено почти всичко – дървените ламперии и декорации, мозайките – материали, докарани навремето от Франция, Белгия и Австрия.
По това време се бях свързал и с фотографа Мартин Раднев, с който се запознахме онлайн. Мартин снима предимно time lapse (поредица от кадри през интервал – бел. ред.) и му предложих да работим заедно за снимките към банята в Банкя – той направи видеото за нея. Повече от тези кадри ще можете да видите в друга част от изложбата, която планираме в бъдеще.
Откриването на изложбата ти пред Народния театър съвпада и с излизането на едно изследване на д-р арх. Любинка Стоилова, посветено на Централна минерална баня – Хроника на едно забележително съзидание. Няма нужда да припомняме колко важно е да се знае какво е било преди, какво е сега и какво може да се направи занапред.
Това е основният въпрос – какво да направим занапред? В този ред на мисли планираме и втора част на изложбата, през есента, която ще бъде придружена и от дискусия. На нея ще говорим за това как биха могли да фукнционират разкошните сгради на Баните в съвременността, така че хем да имаме сърханено културно-историческо наследство, хем да има и някакъв икономически плюс, за да може да се постигне баланс между традиция и практическото й приложение. Дали това ще се състои в осъвременен СПА-център, комбиниращ минало и настояще, или превръщането на автентичната сграда в някакъв културен център, който да е придружен от адекватна на съвременността постройка, която да позволява на гражданите досег с минералната вода. Трябва да се мисли управленски и с поглед в бъдещето, отвъд всякакви настоящи отношения между общини, директори и прочие. Ето и един бърз поглед към съдбата на подобни постройки по света – обживяните индустриални сгради в Берлин, например. Важното за тази дискусия е да се избегнат взаимните обвинения, а да се анализарат възможностите, които стоят пред сградите на Минералните бани в страната. Затова изложбата е предназначена за нас, за хората, гражданите, обществото.
Старите минерални бани на София са в Градската градина, пред Народен театър Иван Вазов до 10 септември
Повече за Здравко Йончев на zdravkoyonchev.wordpress.com и на facebook.com/ZdravkoYonchevPhotography
