Живописта е нещо прекрасно

Срещнахме се с Никола Певичаров ден преди Никулден, на който откри своя самостоятелна празнична изложба живопис. Позволихме си да го върнем малко назад във времето, тогава, когато живописта все още е била неподозирана страст, а животът му се е въртял около дизайна – пространствен и моден (Природонаучният музей в Пловдив е негово дело, бил е и главен дизайнер на завода за кожени облекла Пулпудева). След това разказа за настоящата експозиция, подхвърли нещо за предстояща във Франция и сподели желанието си за юбилейна през 2010 – живот и здраве. Отдавна е спрял да води отчет на самостоятелните си и колективни изяви, загубил е бройката през годините. Открил е свободата да изразяваш себе си и ни я демонстрира.

Пространствен, моден дизайн, живопис… голямата любов измежду тях?Любовта идва и си отива, както в живота. Всичко е даден етап – ако на времето съм обичал да се занимавам с дизайн, сега ми е по-приятно да творя живопис.
Тя ли се оказа най-трайната страст?
Може би по-спокойна. Занимавайки се с дизайн, човек се сблъсква с много хора и различни убеждения. Дизайнът из-исква да работиш в голям колектив, докато в живописта си достатъчен сам на себе си – аз това предпочитам.
Нещо повече за:
Пространствения дизайн?
Такава е моята специалност и имах големи успехи в нея. С много всеотдайност съм го правил това – да организи-раш пространството според ситуацията и дадения случай, било то на сценично, изложбено или друго помещение. Обичам да усещам атмосферата на даден интериор.
Модния дизайн?
Имах един такъв период, но той ми беше най-слаб. Според тогавашно постановление, всички, които са завършили дизайн и пространствено оформление (мъгляви за времето си понятия – бел. авт.), трябваше да работят нещо в сферата на модата. Така станах главен дизайнер на Пулпудева. Донякъде се справях със задачите, но сам напуснах, защото не това е заложено в моята природа.
Живописта?
Страхотно ми пасна, защото работя сам. Защото зависи изцяло от мен, не зависи от други. Живописта е нещо прекрасно, чрез нея се потапяш в своя свят, в своите мисли. Всъщност изкуството е отражение на мисленето на човек.
В този ред на мисли, свободен ли се чувства днес българският творец?
Аз лично се чувствам безкрайно свободен. Сам съм изградил своята самостоятелност и винаги съм държал на нея. За да бъде себе си, човек трябва да разчита основно на своите сили и да не се оплаква. Животът е нещо много просто, започнеш ли да го виждаш мъчен, става едно трагично изкуство. Обикновено слабите артисти ги избива на трагедия.
Откъде черпите своята енергия и позитивизъм?
От всичко – хубав филм, хубава книга. Понякога виждам неща, сътворени от природата, които са удивителни – окото ми вече е достатъчно тренирано. Човек трябва да знае откъде какво може да вземе, това се прави интуитивно. Друг път с месеци нищо не виждам (смее се).
И сега конкретно за новата изложба…
Реших да я наредя за Никулден, за да е по-празнично. Има различни размери платна, разпределени според големината във всяка от трите зали на галерията. Всички творби са нови – правени са през последната година. Общо 39. Нямат конкретна тема, но всяка картина крие няколко вида настроение – в зависимост от ъгъла на гледане. Търсил съм известна мистика.