Казвали сме го и преди, но нямаме нищо против да се повторим, само и само да не ви позволим да го забравите – в даден момент и миналото е било бъдеще. А за някои хора бъдещето е било светло.
Такава една романтична душа, с безрезервна вяра в прекрасното време, което предстои да изживее, е бил Васил Гендов, създателят на първия български филм Българан е галант, а защо не и бащата на българското кино.
През 1908 роденият в Сливен Васил Гендов живее във Виена и работи като момче за всичко в киното. Изключително запален по движещите се образи, той решава да “внесе” малко от тези картини на бъдещето и в България. Тук обаче е пълно с достолепни господа и благонравни дами, които смятат заниманията на Гендов за забавление на простолюдието. Е, някои от подигравките им си имат известно основание – никак не е достоверно, когато посред уж тъмната нощ в кадър влязат няколко свежо подтичващи кокошки, нито пък е възможно да повярваш в уж солидната постройка от декора, която леко се поклаща при всеки полъх на вятъра. Но пък сюжетите му са достойни за похвала – ако не са влюбени бонвиванчета, героите на Гендов имат тежка съдба. Комарджии, пияници, измамници или крадци се борят със съдбата си, побеждават порока и стигат до така жадуваното изкупление.
За да се стигне дотам обаче, на Васил Гендов се е налагало да моли за средства, да залага имотите си, да мами кондукторите, за да направи снимки в трамвая, и да се разправя до припадък с файтонджии и тълпи, които не искат да се отместят от снимачната му площадка, понеже са платили пътен данък и могат да ходят където си пожелаят.
А най-жалкото от всичко е, че малко от филмите на Гендов са запазени до днес.
От първия – Българан е галант, са останали само парчета. Според самия Гендов филмът е бил откраднат от издателя Стефан Денчев, който го представял за свой. Денчев заминал за Щатите, за да гради кинокариера, забъркал се не на шега с Ал Капоне и съвсем по холивудски бил застрелян от полицията. Не е успял да стигне до жадуваното заради измамата изкупление, уви. А лентата с Българан е галант може би все още лежи някъде из някои прашни архиви в САЩ – поне в това е вярвал Васил Гендов до края на живота си през 1970.