В него на пръв поглед тривиалното ежедневие се превръща в повод за откровения, а дори най-обикновени ситуации водят до преосмисляне на смисъла да съществуваме (Алек Попов). Ето защо героите винаги са на крачка от "тинята на всекидневието" (Палми Ранчев), а в желанието си да намерят подходящо място, те почти винаги са срещу обичайния поток. Дори тогава обаче поведението им е по-жизнено и убедително, защото въпреки всичко те остават съизмерими с така наречените "обикновени хора."
Или както авторът сам казва: "В тази книга съм написал разкази, в които човек може да се припознае и да реши, че са писани само за него. Една приятна отсрочка за зареждане с гориво за неговите собствени истории".