Автобиографични по характер, книгите му черпят от огромен дневник – по думите на Марсел Дюшан: "Най-хубавото му произведение е начинът, по който прекарваше времето си".
Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на "вечното свободно време", хедонизма и насладата.
Откъс от книгата
Това се случи към 1907 година.
Ниският и закръглен Жюл, чужденец в Париж, помоли високия и слаб Жим, с когото току-що се бе запознал, да го вмъкне на бала на Четирите изкуства. Жим му намери покана и го заведе да си избере костюм. И докато Жюл смирено ровеше из платовете, за да се спре на един прост костюм на роб, се роди приятелството между двамата. То укрепна на бала, където през цялото време Жюл стоя кротко, с широко отворени и пълни с обич очи.
На другия ден се състоя първият им истински разговор. Жюл сподели, че не познава нито една жена в Париж. Жим, който имаше много познати и приятелки, му уреди среща с една млада музикантка. Началото изглеждаше обещаващо. И Жюл, и момичето се увлякоха през първата седмица. Но скоро той реши, че тя е твърде интелектуален тип, а тя го намираше ироничен и безстрастен.
Жюл и Жим се виждаха всеки ден. До късно вечер всеки разказваше на другия за родния си език и литература. Четяха стиховете си и взаимно си ги превеждаха. Разговаряха, без да бързат, с часове. Нито единият, нито другият не бе имал до този момент по-внимателен слушател. Редовните посетители на бара не закъсняха да им припишат особени наклонности, без те ни наймалко да подозират топа.
Жим представи Жюл в артистичните кафенета, където можеха да се срещнат някои знаменитости. Радваше го фактът, че приятелят му е оценен. В едно от тези кафенета Жим имаше приятелка – дребна, хубава и дръзка женичка, която надминаваше по издръжливост поетите, с които прекарваше там до шест часа сутринта. Тя предлагаше надменно мимолетната си благосклонност на мъжете. Във всичко, което правеше, личаха безграничната ѝ свобода и бързият и ум с винаги готов отговор. На няколко пъти тя излезе с двамата приятели. Смущаваше Жюл, когото намираше мил, но леко глуповат. А той ѝ се възхищаваше, но се и плашеше малко от нея. Тя му доведе една "овчедушна" приятелка, но, за съжаление, и Жюл бе на нейното мнение.
Жим не можеше да направи нищо повече за Жюл. Остави го да се оправя сам, ала притеснен може би от още неправилния си френски, Жюл все не успяваше.
– Не е само до езика – каза му веднъж Жим и му изложи своите схващания.
– Та това е все едно да ми дадете назаем вашите обувки или вашите боксови ръкавици – възрази Жюл. – Bcичко е прекалено голямо за мен.
И въпреки мнението на Жим отиде при професионалистки, без това да го задоволи. Нищо друго не им оставаше, освен да се заемат отново с преводите и дългите си разговори.

ЖИМ В МЮНХЕН

По това време майката на Жюл – възрастна, но все още жизнена жена – дойде от Централна Европа в Париж да види сина си. Жюл се притесни: тя все преглеждаше бельото му и се сърдеше, когато липсваше някое копче. Вярно, че заведе няколко пъти двамата приятели в най-хубавите парижки ресторанти, но пък изискваше от тях да бъдат облечени в рединготи и да посят цилиндри, а това бе непоносимо за Жюл. Най-после тя си замина.
Три месеца по-късно, в една дъждовна вечер, Жюл покани своя приятел в двустайния си апартамент на една импровизирана вечеря. Съвсем случайно Жим отвори фурната на фаянсовата печка и видя вътре цилиндъра на Жюл, покрит с тънък слой сажди.

– Там не ми пречи, пък и саждите го предпазват – каза със задоволство Жюл.
– Не сте пред майка си, Жюл.
Хранеха се в малки ресторантчета и харчеха найвече за пури. Подаряваха си един на друг най-хубавите. Вечер често ходеха във вариететата "Консер Майол" и "Гете-Монпарнас", където тогава играеше Колет.
Жюл надълго разказваше на Жим за родината и сънародничките си. Той обичал една от тях, Люси, но тя отказала да се омъжи за него. Именно нейният отказ го накарал да дойде в Париж. Имал намерение, когато изминат шест месеца от този тъжен ден, да се върне и да се види отново с нея.
– Има и друга – каза Жюл, – Гертруде, която води свободен живот и има чудесно дете. Тя ме разбира, но не задълбочава връзката. Ето я.
И той извади от портфейла си снимка на Гертруде, излегната гола на плажа сред пръските на разбиваща се вълна, а синът ѝ, сякаш Ерос – седеше на гърба ѝ като на крепостна стена, с лице към простора.
– Има още една, Лима, в която бих се влюбил, ако не беше Люси. Чакайте, сега ще ви покажа как изглежда. – И той нарисува с молив по кръглата мраморна маса чертите на едно лице.
Без да прекъсва разговора, Жим погледна това лице и каза:
– Идвам с вас.
– За да ги видите?
– Да.
– Чудесно.
Жим поиска да купи масата, но съдържателят на бара беше съгласен само при условие че купят целия комплект.