Зона Б4

Зона Б4 звучи като название на местността до някой велик социалистически завод или пък като оградено с високи огради място, където американското правителство пази телата на извънземни и някоя друга летяща чиния. Всъщност софийският квартал с това твърде некрасиво име е свое­образен етнически въртоп, исторически калабълък – изобщо, много колоритно и интересно място.Ще откриете Зоната затворена между Александър Стамболийски, Сливница, Инж. Иван Иванов и Опълченска – уж на две крачки от центъра на града, но всъщност много далече от него, поне по дух и излъчване. Последното съвсем не е случайно – Зона Б4 е стъпила върху остатъците (но все пак – видимите остатъци) от вероятно най-странния квартал в стара София – екзотично именован Ючбунар (или пък Три кладенеца на роден език).На него видният архитект и писател модернист Чавдар Мутафов посвещава своята едноименна гротеска, която започва ето така:
“Преди всичко Ючбунар е град в града. Това е една република от клоуни и една държава от мъченици. Той е циркът на София, нейната пародия и нейният апотеоз на перверсирана грандомания. Той е царството на парадоксите, на гротескното и фасциниращото.”Малко се е променил от 40-те години на миналия век, когато е писана гротеската. Все още е квартал на дву- или триетажни фамилни къщи и кооперации – достолепно красиви и напомнящи за Будапеща и Виена, но и декадентски, олющени, преживели няколко войни и смени на системата без нито един основен ремонт. Хората май са почти същите, които Мутафов описва – “странни, даровити и престъпни, страхливи и опасни, наполовин артисти и наполовин мошеници, цяла една тълпа от самотници и паразити, живеещи в екстазите на неестествените желания, в безкрайната мъка на наслада и вечно ненаситни”.С други думи – някога това е било място за бедни пролетарии, евреи, турци и всякакви други иностранни пришълци, а и сега изглежда така – най-малкото защото като могъща структуроопределяща и подчинила цялата Зона на прищевките си, през квартала минава улица Пиротска. А тя, от който и край да я погледнеш, е най-странната, мръсна, пъстра и красива улица, на която можеш да попаднеш тук.Реалният център на Б4 е градинката пред много красивата църква Свети Николай Софийски (с учудване разбираме, че това е и вторият по големи храм в града – веднага след катедралния Александър Невски) – там, сред зеленината ще срещнете несретници, майки с деца и всякакви съмнителни или пък съвсем прилични градски елементи, но като цяло е безопасно.Разходките в градинката са приятни – веднага след като разгледате църквата и близкия паметник на падналите в Балканските войни солдати, можете да отскочите до малкото заведение Контеса, което е и най-добре пазената тайна на софийската кулинария – правят страхотно шкембе и ястия с телешко и агнешко, имат и четири вида съвсем истинско чешко пиво.Уличките в квартала са малки и тесни и обвити със същата декадентска романтика, както и Пиротска, а в самия край на квартала, до река Владайска се намира и Националният център по наркомании (който подминаваме бързо-бързо, пък дано не се налага да влизаме в него).