Двамата автори реконструират „свят“ от фрагменти, остатъци и странични ефекти като терапевтичен начин да поддържат представата за света навън. Паралелът между практиките на художниците въздейства като уникално синхронно изявление, отнасящо се до това специално време в настоящата ни история.