Водена личния си интерес съм материал и форма, Ина Добрева решава, че това е подходящ начин да даде израз на един свят, в който търсенето на пречистване и желанието за съхранение става легитимно в контекста на последната година и половина. Тя е провокирана от термина “поколение в пашкул”, въведен от германски психолози и социолози, наблюдавайки явленията след първите месеци от настоящата пандемия. Неминуемо обстоятелствата водят до едно капсулиране, което е алиби за всичко случило и неслучило ни се напоследък.

В това тя вижда и известна надежда: затварянето може да носи и определена преоткрита свобода в други посоки, може да бъде метаморфоза. Като преход към нов житейски период, в които човек влиза обновен. Спасение от пресата на времето и обществените норми. Алиби за това да си вземем дъх от динамиката на системата, чийто чарк сме и да си позволим да живеем в наше време. Търсим отговори на въпросите, които противоречивата природа на “капсулирането“ поставя като акт.

Проектът е подкрепен от Национален фонд “Култура“.