Първоначално изображението се генерира с помощта на изкуствен интелект, след което Аксиния Пейчева го претворява под формата на класически портрет върху платно. Това не е краят на пътешествието му обаче – за финал картината се преобразува в специална микрофлора, а в процеса на развитието си различните щамове бактерии пресъздават портрета върху легло от агар.
Поради физичните и биологичните компоненти на изследването се оказва, че се прилагат научни методи за разглеждане на художествени въпроси. Това опресняване на връзката между наука и изкуство се материализира в новаторски артистични похвати.
Може да се каже, че процесът е обърнат: започваме от механичния елемент и вървим назад през твореца към природата. До каква степен креативния процес е контролиран от човека? Дали художественото намерение е двигателят на артистичния порив, или става въпрос за организиран хаос? На тези въпроси си отговаряме до 21 април.
