Животът на художника е не по-малко любопитен. Разминава се с желаната Художествена академия, затова влиза в техникум по керамика и стъкло, а после продължава със стипендия в Германия и още като студент има успешни изложби. Когато обаче отказва да стане доносник към Щази, е така притиснат, че се срива психически, прибира се тук и изглежда никога не се оттърсва от миналото съвсем – мир му дава само живописта. В изложбата днес гледаме пейзажи, натюрморти, но и най-вече портрети – свидетелство, че след всичко все пак не е изгубил интереса си към хората.