Работата на артиста върху триизмерни обекти, които при взаимодействие с публиката произвеждат звуци, разглежда идеята за формообразуването от различен ъгъл. Наблюдателят попада в пространствено-времеви модел, където е заложено интегрално сензорно възприятие. Тук звукът не е просто детайл или подсилващ ефект, а градивен елемент в работите, които освен естетически имат и аудио характеристики. Това необичайно предизвикателство за сетивата демонстрира нагледно начина, по който изкуството създава онтологичен език, изграден върху процеса на самото му осмисляне.