Балансът на динамичния размах на четката, недоизказан и сякаш воден от порива на вятъра. И на притихналия между два порива сюжет, обладан от покоя на съзерцанието.
Селцето, бяло и невинно сгушено в ярките багри на есента.
Забравената на закачалката червена шапка и недопито вино за двама.

Останките от храм, огрети от ослепително средиземноморско слънце.

Музикалните инструменти в покой, докато джазът все още звучи в хармония с акцентите в драматично червено и черно.
И отново брегът, самотното дърво и завърналите се след успешен улов лодки.