Докато се разхождаме сред платната, се срещаме с различните лица на морето: от мирните води до бясната стихия. Виждаме го като преходно или вечно, като всесилно или питомно, а неговата изменчива природа резонира с непокорната човешка душа.
Експозицията е разделена на две части – едната съдържа класически реалистично издържани творби, докато в другата фигурират по-модернистични произведения. Необходимо е да споменем, че има автори, които присъстват в експозицията с повече от едно платно. Някои не са обвързани по смисъл и период, но други са от еднакви авторови цикли.
Сред първата група ни привлича пастьозен пейзаж от Созопол на Карл Йорданов, от 40-те години, който е изграден на принципа на акварела, но в маслени бои. Друга картина от четиридесетте години, която се отличава със специфично обаяние, е работата на Стефан Баджов Кей в Кавала. Нейните наивистични стилизации приятно контрастират с по-натуралистичните платна в експозицията.
От модерните автори обръщаме специално внимание на работата на Михалис Гарудис, който съчетава сюрреалистичния си подход с директно внесена материалност на колажен принцип: миди, парчета от лодки и скални късове.
