Да пусна една вода

Да пусна една вода  е четвъртата и последна (засега) пространствена инсталация от кураторската програма Like the State, the Toilet is Never Neutral, в която тоалетната на КО-ОП се превръща в пространство на изкуството. За нея Кърт Колев (псевдоним на Калоян Колев)  създава музикален албум,  достъпен единствено там. Той е съставен от редки български песни, повечето от които не могат да бъдат открити през официални канали в интернет. Песните са преработени до неузнавамост и се завръщат към живот, но само като призраци.

С тази си инсталация Колев превръща обществената толетна в музикално пространство – антитеза на стрийминг платформите. В ерата на дигитализацита и наличието на платофрми като Spotify и  YouTube достъпът до нова музика е крайно улеснен. Песните, които не са част от алгоритъма на тези платформи , обаче стават все по-трудни за откриване. Такъв е случаят с българката музика от прехода, с ретро чалгата и с всички по-експериментални жанрове. Някога популярни песни просто се губят, защото нямат дигитални копия, а физческите носители са отдавна затрити.

Да пусна една вода умишлено създава препятствия пред слушателя. Обществената тоалетна не е предназначена за слушане на музика. Там сме сами, за кратко и влизаме с цел – използването на тоалетната или миенето на ръце са все действия, произвеждащи шум. Колев разглежда шумът като унищожител на музиката и подсилва този ефект, като поставя контактни микрофони на тоалетната чиния и мивката, които паузират музиката в моментите на изпозлване. По този начин посетителият се превръща и в изпълнител, а тоалетната – в инструмент.

Тази необикновена инсталация ни напомня по един необичаен начин, че музиката има своята преходност, а музикалните архиви често са крехки. Какво значи една песен, ако не можем да я чуем? На този въпрос следва да си отговорим сами сред ехото на отдавна отмрели хитове и звуците на течаща вода.