Дихотом | Петер Цанев

В своята изложба Петер Цанев изгражда сайт-специфик пространство, в което разполага концептуален персонаж с названието Дихотом. Дихотомът, по думите на художника, е едновременно експозиция на теоретичен медиум и образна спекулация на неразпозната радикалност по отношение на времето. Както и в предишни свои изложби, авторът създава специален корпус от взаимно свързани обекти, насочени към конституиране на изцяло нов художествен институт. Защитник на идеите на постсъвременното и контрасъвременното изкуство, в настоящата изложба той експериментира с контрадискурсивния смисъл на изкуството, като постоянно самоотменящ се процес на заявено обозначение: зрители, които не могат да бъдат продължени като зрители; инсталации, които не могат да бъдат продължени нито като обекти, нито като образи; категории на изкуството, които не могат да бъдат продължени като изкуство.

В концепцията към изложбата Петер Цанев пише: „Транстемпоралното състояние на изкуството не е времеви статус, а форма на интензивност, която дава възможност на изкуството да вижда с помощта на нашето максимално раздвоение между настоящето и онова, което още не сме достигнали в него. Това противоречиво усещане за присъствие на нещо, което е съставено от двойствени, несъвместими или дори трансестествени елементи, може да бъде наречено дихотом (dichotom). Дихотомът е едната част от нещо, което е изначално разделено. Например мъртвата част от нещо, което е било живо, или живата част от нещо, което вече е мъртво. В този смисъл едно произведение на изкуството винаги достига до нас като дихотом. Транстемпоралният дихотом е онази част, която остава извън времето и не може да бъде преживяна като време. Дихотомът е част от нещо, което е прекъснато и отделено. Естетическата значимост на едната част, на единия дихотом, се дължи на значението на другата част – на липсващия дихотом. Дихотомът поражда транстемпорално напрежение, при което художественият обект е едновременно достъпен и непостижим. Една част от него сякаш вече е била, а друга още не. Една част от него ще се повтаря във времето, а друга никога вече няма да бъде.“