Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото

След кратка лятна пауза Гьоте-институт България открива втората половина на тазгодишната си културна програма с изложба на художника Желко Терзиев.

„Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото“ (дзен поговорка) ще може да бъде видяна в галерията на института между 12-и септември и 3-ти октомври, а откриването е на 12-и септември, от 18:30 часа, на ул. „Будапеща“ 1.

Основният въпрос, който Желко Терзиев изследва в рамките на това творческо търсене е– можем ли да направим паралели между съвременното изкуство и Дзен?

Въпреки всеобхватността на така формулирания въпрос, авторът няма за цел съпоставянето на всички техни характеристики една по една, а предимно на една, но отличителна черта. Именно склонността или неразделната част от философията и на двете към използването на противоречие или парадокс, като метод за обяснение и разбиране на феномените около нас или на това, което наричаме реалност.

Оттук не по-малко интересен изглежда въпросът за съпоставяне на двете системи по използваните противоречия в тях. Но онова, което е още по-интересно, е ефектът от използване на противоречия при едната и при другата система.

Накратко, как е възможно след придържане към еднаква или близка методология да отключи напълно противоположни ефекти? Как с подобна методология на ирония и противоречие могат да се възприемат противоположно различни цели?

В единия случай изненадата и объркването могат да провокират възприемането на дълбинни разбирания, състояния, определяни като – „Просветление“, постигане на „Сатори“, разбирано, като път към Истината, така и самата Истина.

В другия случай отключват ефект за край на изкуството или „демонтаж на реалността“, ако погледнем чрез анализа на Бодрияр за абстрактното изкуство – „Парадоксът на абстракцията се състои в това, че „освобождавайки“ обекта от ограниченията на фигуративността, за да го върне към чистата игра на формата, тя приковава обекта към една скрита структура, една по-строга, по-радикална обективност от обективността на подобието. Тя се стреми да свали маската на подобието и фигуративността, за да достигне до аналитичната истина на обекта. Под егидата на абстракцията парадоксално се движим към още по-голяма реалност, към разкриване на „елементарните структури“ на предметността, с други думи към нещо по-реално от реалното.“

ЖЕЛКО ТЕРЗИЕВ завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев / Андрей Даниел, а през 2005 г., притежава Магистърска степен по Нови медии в класа на Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.