Типично диалогът между художник и модел разцъфва на платното под формата на портрет, когато обектът на картината се отличава със специфичен характер, душевност и цялостно излъчване. Можем да обобщим, че тези качества са чисто човешки, следователно и самият портрет е изцяло човешки художествен феномен. Какво става по време на изолация обаче? Как се трансформира портретното изкуство, когато връзката между артиста и индивида е прекъсната?