Идеята за единството и дуализма е сама по себе си достатъчно противоречива в историята на човечеството.
В божествените конструкции и обяснения на света двойнствеността е активна – редът идва от хаоса, в който всичко е едно; Яхве играе с чувствата и съдбата на Йов, без оглед на справедливостта в своите мотиви, съчетавайки в себе си добро и зло.
Отвъд обхвата на небесното, обаче, в продължение на хилядолетия органичността на дуализма бива отхвърляна. Западната култура залага на радикалната трансформация – във вълшебните приказки кожата се превръща в злато, героят минава през инициация и достига своята смелост, слабостта напуска кухините на тялото.
Конвенционално, стремежът на аз-а би следвало да бъде към доброта, чистота. Чак в просвещенската епоха, когато митос се трансформира в логос, излизаме трайно от едноплановото разбиране на психиката и започваме да обясняваме двуичността.
Изложбата Дуализъм се занимава с това (болезнено понякога) съжителство на противоречия, неговото приемане и (ре)интегриране. Произведенията изследват от една страна комплексната природа на материята и формата и тяхната връзка с образа и визуалното, времето – неговата продължителност и статичността на уловения миг. Успоредно с това, авторите търсят проявленията на това понятие в социалните конструкти, телесното, града, езика. Изложбата е своеобразен жест към полярностите в тъканта на света.
