Ценев нарича скулптурните си търсения "ектопластикони" – изкуствено създадени тела, парадоксален израз на менталната човешка картина в материален облик, но и на спекулативната природа на изкуството. В пластиките откриваме препратки към древното изкуство, първосигнална образност, в която е закодирана музейната култура и възприемането на изкуството като система от артефакти. В контекста на изложбата обектите се оказват едновременно извън времето и част от времето под формата на регресия на фантазията от настоящето до праисторията. Наблюдавайки ектопластиконите, ние преосмисляме собствения си начин на съпреживяване на съвременното изкуство и неговите характеристики.