Един самотник в пейзажа

Жанр: живопис

Името на Здравко Александров за мнозина днес е непознато, но безспорно той е един от онези творци, чието респектиращо творчество е неотменна част от сложната и пъстра картина на българското изкуство от средата на ХХ век. Живописец с внушително по обем творчество, Здравко Александров организира десет самостоятелни изложби и е активен участник в общи, колективни и групови изложби в България и в редица страни по света.

Ретроспективната изложба включва над 100 творби на автора, който завършва Декоративния отдел на Държавната художествена академия през 1935 и още с първите си изяви привлича вниманието на публика и критици. През 1942 той е сред 35-мата художници, избрани да представят България във Венецианското биенале. Произведенията му, независимо дали са в рамките на моделите, в които го поставя времето, или носят духа на модерното, очертават облика на художник разнолик в пластичния си изказ. Още в началото демонстрира отдадеността си към пейзажа. Пътува неуморно из цяла България. Смолян, Девин, Мелник, Балчик, Златоград, Клисура, Бояна, Долен, Осеново, Герман, Княжево, Пасарел, Велико Търново, Самоков и др. Рисува сред природата. Голяма част от творбите му са вдъхновени от българските планини – Родопите, Витоша, Стара планина, Рила. Изобразява върхове и скали, дефилета и падини, приютени в гънките на планината къщи.

Програма