Думите – килерът на душата

Жанр: живопис

Живописните картини на Елена Стоева в настоящата изложба са създадени през последните месеци специално за представянето им пред варненската публика и са обединени от поетичното заглавие Думите – килерът на душата. Името на изложбата препраща към голямоформатното платно Шкаф за сиеста, където зърваме предмети, елементи и смислови връзки, пренесени от някои от останалите творби в експозицията. Стоева работи фино, с внимание към детайла и с изключителен усет за обем и пространство. Въпреки реализма, който художничката постига с лекота, в произведенията са вплетени и по-дълбоки философски размисли, алегорични препратки и чувство за хумор, скрито под повърхността.

Пищните натюрморти, романтичните пейзажи, реалистичните „портрети“ на цветя, поднесени елегантно, не просто успяват да пробудят любопитство у зрителя, но и да провокират съзнанието чрез интелигентно поднесен подтекст. Стоева експериментира с различни поджанрове на живописта и разнообразни тематични търсения. Именно това разнообразие, обединено от общата идея на настоящия ѝ проект съзидателната сила на думите, допринася за силната индивидуална енергия на всяка отделна творба. Изпълнени майсторски и с ювелирен финес и естетически усет, понякога жизнерадостни, друг път меланхолични и унесени в носталгия, творбите ѝ грабват вниманието ни с дълбочината на образа и почти обемната физическа осезаемост на предметите.

Елена Стоева е запален колекционер на спомени и нейният „килер на душата“ има и физическо измерение. В ателието си тя събира антикварни предмети, причудливи уреди (функцията на някои от които остава загадка за нея самата), декоративни и дизайнерски съдове, сувенирни фигурки и много други обекти, закупени от всички краища на света. Често сме виждали части от нейната колекция в произведенията ѝ през годините, но за пръв път художничката ги използва не за декор към някой от майсторските ѝ натюрморти, а за основна сюжетна нишка, свързваща всички платна в Думите – килерът на душата. Този килер може да бъде разгледан като своеобразен речник на спомените: картичка от първото посещение в Париж – в превод, „свобода“; мидички от лятото на загубена любов – „урок“; инкрустирана със седеф дъска за табла – „татко“.

Застанали пред картините на Стоева, ние откриваме собствени значения зад думите; думи, написани на най-универсалния език: изобразителното изкуство.

Програма