Геометрията на Ди Педе следва Луканийското изкуство, характерно за авангарда от началото на 20 век. Франко работи с реални обекти – архитектура от Саси, средновековни стенописи и скални църкви от родната Матаера. През очите му формите стават символ, трансформират се в абстрактни фигури, комбинират се, дават живот на загадъчно писмо и символичен език.