Гранично състояние: Не-сън | Анжела Терзиева

Серията изследва феномена Сънна парализа – момента, в който съзнанието се пробужда, но физическото тяло остава сковано. Блокажът на движението, в комбинация със състоянието на будност, поражда чувство за реална заплаха. Леглото – обичайно място на покой, се превръща в сцена на психична лабилност. Възприятията се нарушават, а пространството губи своята устойчивост. Това  несъответствие генерира образи, които не принадлежат нито на съня, нито на реалността.

Фигурите в картините съществуват в тъмно, почти безпространствено поле. Проявяват следи на движение, което не може да се осъществи. Телата и обектите се разместват, разпадат или хладно концентрират своите очертания, подсилвайки усещането за паника от вътрешния дисонанс.

Картините въздействат като записи на състояние, а не като наратив. Те фиксират момент, в който системата на съня не се е изключила напълно, а тази на пробуждането вече е активирана. Това, което виждаме, не е сънят сам по себе си, а опитът да се движим вътре в него, когато тялото отказва, а съзнанието вижда отвъд.

В цикъла картини, като символ се появява фигурата на кобилата, вписана като буквален прочит на фолклорните интерпретации на кошмара при някои европейски народи. Друг образ са танцуващите, устремени сенки, носещи усещането за натрапчиво и заплашително присъствие. Дърветата, привидно част от пейзажа извън стаята – поле на кошмара, са своеобразни наблюдатели със своето устойчиво, застинало пребиваване като проводник между измеренията.

Кошмарът в картините не е външно същество, а събуждане в съня, при което тялото се превръща в място на напрежение между принудителна парализа и халюцинация. Реалността присъства като нестабилно, дори враждебно поле, в което „спящият“ отчаяно се опитва да се спаси.