Поезията може да бъде открита навсякъде – в птичата песен и следите в снега, в първата пъпка на пролетта и последното есенно листо. Това е общото между творчеството на Елена и поетичната форма на хайкуто: тази наслада от детайла, в който се крият цели светове. В някои от картините ѝ тази цялост е изказана с прост жест или сдържан символ, а в други е истинска експлозия от цветове.
Независимо дали съзерцаваме маслен натюрморт с деликатна дантела и разцъфнала хортензия с хиляди мънички цветчета, или се възхищаваме на сблъсъка между петна и текстури в някой от майсторските ѝ акварели, Елена Стоева ни поднася едно пиршество за сетивата, което избухва в душата ни под формата на вдъхновение и възторг.
