Скука, полусън, умора, музика, време за себе си, недочетена книга – минутите, прекарани в лабиринта на обществения превоз, са едновременно лични и всеобщи. Интериорът на един метро вагон изобилства от повърхности, които се колебаят между отразяване и пропускане на светлина и звук: прозорци, плексигласови покрития на реклами, слушалки, очила. Всеки прозорец е екран на различен несъстоял се филм. В какофонията от звуци времето става осезае-мо, почти материално, пише Рафаело Казаков за серията, а ние си даваме срок до септември да се убедим лично.