С новата изложба на Ивайло Димитров отново попадаме в един живописен свят, който няма аналог в съвременния ни бездушен, невропатичен, „глобален“ мир, където ние знаем всичко и от нищо не се интересуваме. Художникът рисува не живота, а битието, което носи и хумора, и смеха, и иронията, и заигравката с верското лицемерие и битовите подробности, и елементите на онази българска духовност и ценна първичност, която сме на път да погубим. И в същото време добрата, светла усмивка на картините възторгва и просветлява.

Краси Алексиева