„Още с първия контакт изложбата на Иван Генов демонстрира  деликатно отношение към темата, дълбока чувствена цветност, фино настроение и най-вече открито до уязвимост присъствие на автора. Зад привлекателните сюжети, извлечени от впечатления, спомени и видения, се чете една оформена, може би дълбоко изстрадана философия на безкрая и мястото на детайла в него. В тази живопис няма логика, има стаен темперамент, фрагменти от емоционална цветна маса и жестове, маркиращи пространство. Красивото в нея е драматично, изящното е крехко, а посланието неуловимо, като отражение в тичащ по бързеите поток.”

                                           
Красимир Линков