Копнежът има зъби | Цветелия Кутин

Копнежът има зъби е среща с онзи глад за любов и признание. Глад, който се врязва дълбоко – в тялото, в мислите, в самата тъкан на съществуването. В стремежа си да бъдем обичани, ние жертваме собствената си плът и самоличност, превръщаме се в сенки, които носят белези, и в отражения, които остават вечно незавършени.

Тук красотата се превръща в ритуал, а болката – в преданост. Преданост към отсъствието, към празнотата, към невъзможната утеха. Всяка една картина е разкъсана молитва, отправена към отсъстващ бог – молитва без думи, без надежда за отговор. Те са знаци от тъмното, парчета от неизказаното, свидетелства за един копнеж, който не утешава, а разяжда.

Копнежът има зъби не е обещание за утеха. То е разчленяване – на тяло, на илюзии, на надежди. Изложбата е покана да влезем в самия кошмар на желанието – и да се осмелим да потънем в него.