В изложбата са включени и ранни произведения, и зрелият Баба с всички важни за него теми и сюжети: лудите крале, страхът, базирани върху драматичните религиозни и исторически сюжети композиции, портрети и автопортрети, голи тела, венециански ведути.
Авторът е убеден, че пътят му е в пресъздаване на дълбоки преживявания, на емоции и състояния с „традиционните“, вечни художествени изразни средства като цвят, форма и композиция, защото възможностите им са неограничени. И дори в най-трудни за изкуството времена – тоталитарните, в изолация и при „лов на вещици“ на формализма, живописта за Баба е инструмент за разширяване на хоризонтите, за универсализъм, днес бихме казали – за глобалността и за извънвременното Човешко. Вероятно, именно заради тази принципност, Корнелиу Баба е сред малцината живописци, чието влияние върху творчеството си признават много от колегите му дори и в България, където впечатленията от мащабната му изложба през 1981 са живи и до днес.
