Настоящата изложба е своеобразно завръщане (след проекти като Serial Portraits и Посттраки) към тези първи изследвания на образите от фолклора, но и представлява тяхно значително разширяване. Вдъхновени от различни забравени български приказки и легенди, но в същността си част и от тези на много други народи, персонажите, които създава Мартина Вачева, представят едни универсални и първични митологични и фолклорни архетипи, чието присъствие продължава да тлее, къде по-силно, къде по-слабо, в колективното съзнание. В новите творби тя навлиза много по-надълбоко в изследването на някои основополагащи митове, първообрази и натрупани стереотипи и връзките им с подсъзнанието, емоциите и импулсите.

Чертите на персонажите, свързани със земята, смъртта и подземното царство, са подчертани чрез използването на естествени материали – керамика, глина, конски тор, пясък, кал, съчки, лишеи и мъхове, идващи от земята и важна част от нейното преобразуване. Внасяйки един по-малко познат за творчеството ѝ елемент – интереса към природата, тя открива в най-чиста форма идеята за трансформация, за преминаването от едно състояние в друго, от един образ в друг, в един вечен кръговрат. Творбите ѝ, посветени и на бащата, когото губи тази година, отправят, заедно със заглавието на изложбата – Кал, поглед към тленността на човешкото тяло, неговото поглъщане от земята и превръщането му в нещо ново, процес едновременно на еволюция и деградация, неизменно свързани помежду си.

С изключителното внимание към детайлите и завършека на всяка творба, художничката затвърждава способностите си за работа с керамика и разбирането на различните експресивни възможности на това изразно средство. В първия ѝ опит, серията Посттраки (2017), тя отнася специфичната му материалност както към естетиката на тракийските съкровища, доведена днес до кич, така и до ритуалите, закодирани в образите и пренесени в настоящето. В Кал флуидните и надупчени форми на творбите, изработени в семейното ателие Poterie de Kerouzine в Бретан (Франция), напомнят скалните и пещерни образувания, за да се свържат отново с вложения в творбите замисъл. 

Десислава Милева