Едната се състои в опит да се пресъздаде пейзажът като материя с плътни мазки. Втората линия, която сякаш отрича предишния подход, е превръщането на природния мотив в картинна структура. Платната от третата насока са наситени със засилена интензивност на колорита, докато в последния експресионистичен тип картини се наблюдава разчупване или разливане на формите. Тук колоритът не описва мотива, а активизира възприятието от него, допълва изкуствоведът.