През 2009 година актрисата Ина Добрева, тогава все още студентка, спасява няколко ръчно написани писма от боклука в столичния квартал Лозенец. Авторът им се оказва жена на име Милена, която описва преживяванията си в Париж като български студент в Сорбоната в началото на 90-те години.
Преоткриваме недалечната история през една изключително лична и интимна гледна точка, изразена на хартия и без цензура. Разхождаме се по парижките улици заедно с Милена, споделяме чувството ѝ за нестабилност и тревога за бъдещето, съпреживяваме трудностите и изолацията в непознатата среда и се докосваме до житейския път на едно колективно "аз", запечатало духа на така променливото последно десетилетие на XX век.
През 2011 година Ина успява да се свърже с Милена и двете жени започват комуникация. По това време и Добрева пребивава в Париж и това допринася за срещата им на живо четири години по-късно. Именно разговорите им и техните преплетени истории се превръщат в повод за изложбата, а видео сегмента в инсталацията пресъздава обменените им мисли.
За идеята зад проекта Ина Добрева споделя: “Стори ми се интересно да изследвам граничните моменти. Например, когато младежкият бунтарски дух се пречупва, а животът тръгва в друга посока. Как и кога точно се случва това?”
