Видеоинсталацията изплита връзката между местността, личната и родовата памет, като фокусът попада върху поколение, неизживяло война, но върху което тегне следата на наследствената загуба. Аудиовизуалната творба рефлектира върху разрушението като условие за изцеление и освобождаване на лично, биологическо и психологическо ниво. Войната тук не е разгледана като разделение на победители и победени – акцентът е по-скоро върху последствията и емоционалните реакции на историческите травми.