Архитект по образование, Николай Попов избира фотографията за своя съдба и то във време, когато това изкуство е натоварено изключително с пропагандни функции. Но нито в цикъла снимки край морето, нито в онези, донесени от пътуването до социалистическа Куба (1969) няма и намек за патетика и идеологически внушения. Резултатът е изискана художествена фотография, изчистена от излишни подробности, с графично въздействие и висока естетика.