Означава, че художничката може да говори за спомените и изживяванията си като жена, за усещането на вина и омаловажаване, а ние да сме свободни да имаме различни от нейните впечатления и идеи. Впрочем не се случва често авторът на една изложба така откровено да ни кани за диалог (или да признава, че към част от обектите може да изпитаме остро негативни чувства). И тази покана не е само на думи – в седмицата преди откриването галерията се превръща в ателие за Ния Пушкарова, в което сме поканени да наблюдаваме, участваме и разговаряме. Между 12 и 16 ноември гледаме как се създава Изкуство с работно време.