Някога бях | Фотография и поезия от Цочо Бояджиев

   „Някога бях равен на ръст с времето това ми даваше
     правото да го гледам спокойно в очите и дори
     да го потупвам снизходително не съм и помислял
     да започвам стиха си с „някога бях”

Галерия Синтезис ни кани да се срещнем с поезията и фотографията на известния български философ и поет Цочо Бояджиев. Изложбата взима като отправна точка една от последните му стихосбирки „Някога бях“ (изд. „Захарий Стоянов, 2024) и представя четиридесет поетични етюда.

Жизненият и творчески път на Цочо Бояджиев е белязан от уникалното съчетание на академични изследвания от световен мащаб, преводаческа отдаденост, оригинално поетично творчество и любов към фотографията. С приноса си към хуманитаристиката и литературата той е сред най-значимите фигури в съвременната българска култура.

Поезията е езикът на моите меланхолии“ – споделял е авторът. Писането е самотна дейност, която не търпи свидетели, но ако тези мигове имаха образ, то той би бил в безбройните нюанси на сивото. Мнозина обаче са виждали радостта на Цочо Бояджиев по време на снимане. Чиста, неподправена радост от рисуването със светлина. Все пак човекът не е нито просто меланхоличен, нито безразсъдно радостен – фотографията и поезията щракват в плътна прегръдка, подобно на дълго търсените части от сложен пъзел. Изтичащото време е във фокуса на стиховете. Прекрасното „тук“ и „сега“ е във всеки кадър.

Цочо Бояджиев – една извънредна личност, има възможността да се докосне до този извънреден баланс, познат на малцина. И спирките по дългия път, водещ до настоящето, са разпределени от провидението в неслучаен ред: философия – поезия – фотография.“

Съпътстваща програма:

4 ноември, 17:00-20:00 ч.
Библиотека ФотоСинтезис I Фокус – фотокниги, избрани от Цочо Бояджиев
10 ноември, 18:30 ч.
Представяне на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ във Фото „Братя Трейман“
18 ноември, 18:30 ч.
Поетично четене на стихове на Цочо Бояджиев, четени от Стефан Прохоров