Островът на скултурата | Георги Донов и Косьо Минчев

В днешната динамика на протичане на времето, непозната до този момент  в човешката история, съвременната скулптура не остана незасегната. Тя като че ли изгуби времето необходимо за нейното създаване, с което винаги е била свързана, трансформирайки се във феномен на съвременността, във форма на изкуство, определено от иновативност, експериментиране с материали и форми, 3D принтиране, видеопрезентиране, светлинни ефекти и интерактивни елементи – подход, често надхвърлящ традиционните представи за скулптурата въобще.

Георги Донов и Косьо Минчев намират друга, различна оптика към  съвременността. Те ни връщат към фигуративното, като концептуализират образа, правейки паралели с цялата история на изкуството.

Това е ново преосмисляне на понятието за форма, която се запазва като  централен елемент, съсредоточен върху преживяванията на автора,  определени от духовни, морални, философски и етични норми. Авторите предизвикват традиционните представи за скулптурата, натоварвайки я с концептуално разбиране за образа, но в същото време я съхраняват от клишираната ,,актуалност‘‘ на съвременните доктрини.

Този възглед не е свързан с конкретно място, а по-скоро е изведен като ментално  пространство, преосмисляне на традицията и наследството ѝ, както и съществуването на самата скулптура като представа.

Затова и островът не е определена географска локация или скулптурен парк. Той е разбиране, усещане, вяра и стремеж, сакрално пространство на формата, на паметта, патоса и личното преживяване от възторга на създаването. Той е пространство, едновременно наследяващо модерната скулптура, концептуализирайки я във времето, но същевременно и запазвайки нейната чистота.