Всички сме чували мита за пещерата на Платон, нали? Алегория, в която можем да видим разликата между истината и погрешната реалност. Чудесно е, че това е фикция… нали?
Пещерата обаче не е мит. Тази история се е превърнала в реалност. В нашата реалност. За нас не пещерата е затвор, а екрана. Екранът, който ни контролира, който представлява достъпа ни до информация. Защото, ако трябва да сме честни, кой чете вестници в днешно време?
Ние ли го наблюдаваме този наш свят или НЯКОЙ го контролира? Ние ли го формираме или НЯКОЙ ни форматира – дезинформира, манипулира и деформира – според нуждите си? Ние ли се образоваме или НЯКОЙ ни подхвърля образи-сенки, които да завладеят или да замъглят съзнанието ни? КОЙ напълни живота ни с апокалиптични предчувствия сред грамади от конспиративни теории, антиутопии и перманентни войни? Ще се озоват ли новите поствитрувиански свръхчовеци отново в пещерите – в своите свръхтехнологични пещери – или вече са в тях?
Мария Ландева е художник, автор на мозайки и витражи на публични сгради, член на СБХ и СБЖ, арт-журналист и педагог, автор и сценарист. В тази експозиция тя ни предава своята тревожност. Звучи страшно, а? Но тази тревожност не е само нейна. Тя е наша.
Ще видим серии рисунки, родени в пещерата на нощта. Обработвани дигитално и пуснати да плуват като дънни риби в немислимо огромната виртуална пещера. От този ритуал се ражда мрачен свят, населен с лутащи се фигури сред лабиринта на страха.
